Като за последно:

Е, фестивалът завърши със силно повишен интерес в последния ден. Много хора дойдоха за да видят презентациите на Андреа Пачиото и Ян Клуг, и на японците С. Хонда, Р. Ямамура, Т. Хаджимо, както и да се позабавляват на партито на “1000 names & Phormatik Visual Lab”.

Това което ми се върти в главата след целия този фестивал е, че машините придобиват все повече и повече душевност. Не казвам, че имат собствен мозък, разбира се зад целия процес стои човек, но можеш да направиш, представиш и сътвориш толкова много с тях.

Един човек попита Андреа Пачиото: “Всичките тези технологии в театъра, налагат ли появата на нов начин на режисиране?”. Отговора разбира се не беше директен и ясен, тъй като в тази сфера никога не можеш да знаеш, но гласеше нещо такова:”Това е просто още един начин за изразяване на емоциите, но с навлизането му толкова навътре в живота ни, навлиза и в изкуството.”

А пък по време на презентацията на “E-TRIBAL art” осъзнах нещо което винаги съм знаел и предполагам всички знаем, но не се замисляме често, а именно какъв живот тече в интернет пространството. Колко време прекарваме в него и колко бързо го развиваме, всички ние-потребителите, а някои хора полагат и доста повече усилия от обикновенния потребител.

Още през 70-те години на 20 век един писател, Побърт М. Пърсиг пише в една от книгите си за взаимоотношенията между човека и техниката. За начина по който тя бързо и безвъзвратно навлиза в живота ни и за начина, по който една част от обществото се опитва да отхвърли това, поради някакъв вътрешен страх, може би. Е, това което исках да кажа по въпроса е: “Няма къде да бягаме, можем само да се възползваме и приспособяваме, техниката се развива скорострелно и в същите пропорции се увеличават възможностите ни.”